„Изкуството като път към себепознанието“ е дипломен проект за защита на ОКС Магистър, спец. Живопис в НХА – 2017г. Акцентът е поставен върху „портретната живопис”. Търсенията ми са насочени към намиране на идентичността, на осъзнаването на „Аз“-а като отделно битие и търсене на индивидуалност, заставайки против груповия конформизъм. Платната представят два събирателни цикъла: „Портрет на Яна“ и „Автопортрет“.
За мен живописта е начин да открия своето собствено „Аз“, да избягам от онова състояние на вътрешна пасивност, на консуматорска нагласа, която пронизва целия живот на отчуждения човек. „Портрет на Яна“ и „Автопортрет“ са моя личен опит към себепознанието, към откриването на моята идентичност.
Дипломен проект : „Портрет на Яна“ и „Автопортрет“
Техниката с маслени бои за мен е необятна и трудна. Чисто технологично изисква доста време, за да се реализира една добра творба, а в забързаното време, в което живеем отделяме по 1-2 часа днес, 1 час утре……и т.н. Когато бях студентка и рисуването беше това, което правих всеки ден, моя цел и мечта, рисувах от сутрин до вечер. И беше хубаво….с носталгия си спомням за това безгрижно и свободно време. Липсата на време и пълна отдаденост ме карат да оставя на заден план маслената техника. Акварелът ми носи повече свобода и волност, но също мога да кажа, че като техника изисква доста познания и умения. Това, към което аз се стремя е реалистично и импресионистично и/или експресивно живописване чрез съвременните маслени бои. Понякога стоя пред платното, притеснявайки се как да го започна. Друг път удрям върху него с такъв замах, покривайки го от единия до другия край. Водеща е вътрешната енергия и любопитството: към материала, към цветността. За мен всяка картина е уникална именно заради невъзможността да бъде повторена с абсолютно същите багри, с който е направена в конкретния момент.
