Представените от мен рисунки и скици изобразяват дълъг период от развитието ми като творец от последните шест години. Картините са изпълнени в различни техники. Това, което ги обединява е голямата ми привързаност към изразните средства – бяла хартия и черен графичен и рисунъчен материал. Това са познати материали (въглен, графити, тушове), които всяко дете и млад творец използват в часовете по рисуване и изучаване на натурата. Тяхното приложение и въздействие извън рамките на познанието им като „рисунъчен материал“ е много трудно и аз винаги съм се възхищавала на старите майстори и техните постижения в изкуството: реализъм, виталност и пространственост, постигнати с толкова малко изразни средства (цялата гама от дълбоко черно, през сиво, до бяло).

Аз копнея за така забравеното според мен „академично рисуване“, овладяването на материала и превръщането му в средство за постигане на внушения и състояния. Всяка една от творбите ми е резултат от дълъг процес на осмисляне и натрупвания на знания и опит. Това, което съм целяла е от рисунките да звучи лекота и ефирност-надявам се, че съм го постигнала. Скиците са един друг избор за изобразяване на натурата, при който чрез експресивно нанесени или разляти петна съм уловила движенията и състоянията на моделите.

Чрез рисунката художниците изразяват идеите си. Разрешават задачите, които са си поставили като композиция, посоки, движение на фигурите или нещо друго при създаването на  картината. Понякога рисунката се прави много бързо и спонтанно,  може и да е с едно движение. Рисунката направена с едно движение, един щрих може да запечата много силни емоции или чувства. Колкото по бързо и спонтанно е направена рисунката, толкова е по истинска и неподправена. Рисунката има сила в себе си и говори като написаната дума. И точно в това се състои  красотата и ценността и. Тя се превръща в самостоятелно произведение –  самостоятелна картина, носещ свой собствен живот.